Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на 2 км от село Деветаки. Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона. Входът на пещерата е широк 35 м и висок 30 м. На около 40 м навътре входът се разширява, като образува просторна зала с площ от 2400 кв. м. Височината на залата е 60 м, а на места достига и до 100 м. От централната зала на около 200 м от входа се отделят двата клона. Левият е дълъг повече от 2 км, през него протича малка рекичка, която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм. Десният е сух и топъл. Входът му има височина 2,5 м и ширина 5, 70 м. Навътре се разширява и образува правоъгълна зала – дълга 50 м и широка 10 – 15м. Този клон завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно с името Олтара.

На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище - местен керамичен център, единствено в Европа запазено в естествения си вид. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели (ръчни мелници). Останките датират от каменно-медната епоха. Ягодинската пещера е едно от чудесата на България. Част е от неповторимия карстов комплекс Буйновското ждрело и е само на 3км от село Ягодина в Родопите. Дъхът ви ще спре при вида на уникалните причудливи образувания във формата на Богородица и Младенеца, Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета и дори Пижо и Пенда. Без значение кой сезон е, в пещерата действието се развива при 6ºС. Още от прага й пред вас ще се разкрие дълга 1250м пътека, която се извива между ефектно осветеното й подземно царство. С всяка крачка ще навлизате по-навътре и ще можете да докоснете пещерните образувания. Едно от тях е Езерото на късмета, в което традиционно се хвърлят монети, за да може късметът винаги да е с вас. В самото начало на пещерата ще посетите впечатляващата Новогодишна зала. Интересно е, че тя се използва и като ритуална зала. По средата на пещерата ще се срещнете и със Стената на греха. По традиция, върху нея се лепят монети. Така ще може да проверите доколко сте праведни. Ако успеете да задържите вашата монета отвесно - значи, че на съвестта ви не тежат грехове. Истинско адреналиново изживяване ще се окаже скалното катерене със специална екипировка до втория и третия етаж на пещерата.

Пещерата Съева дупка се намира на 11 км западно от Ябланица и на 2 км южно от село Брестница Ловешко. Съева дупка е на около 3,5 милиона години. Наречена е “подземната перла”, защото е една от най красивите пещери в България. В началото на пещерата е „Преддверието“, където са открити глинени съдове, огнище, кости от животни, монети от времето на император Антоний. Следва първата пещерна зала, която е получила името „Купена“ от високия 3,5 м каскаден сталагмит, приличаш на купа сено. Във втората зала- „Срутището“ има огромни скални блокове, достигащи височина над 3 м. Тук е сталактона наречен „Дебелата Берта“, защото напомня голямо оръдие. В „Срутището“ се намира и така наречения „Орган“, който при удар на всяка отделна част издава отделен тон. Третата зала се нарича „Харманът“. Тя е с червеникави блестящи образувания. Тук акустиката е невероятна и залата е използвана за записи на някои хорови състави. Северозападно от „Хармана“ са разположени още две невероятно красиви зали- „Белият замък“ и „Космос“. Пещерата е осветена, обезопасена и има много добри екскурзоводи, познаващи всяка нейна приказна форма.

Пещерата "Леденика" е известна със своите чудни синьо-бели водопади и диамантени мечове. Намира се в местността Леденишки валог в Стара планина, на 19км от Враца. Пещерата е разделена на няколко големи зали и е дълга 300м. Входът й ще ви отведе в първата зала - Преддверието, в която всичко искри с диамантен блясък. Вниманието ви ще грабне огромна ледена колона. Разходката ви ще продължи през прохода Плъзнята. Той ще ви отведе във величествената Концертна зала. Залата има божествена акустика и в нея неведнъж са се провеждали симфонични концерти. До Концертната зала може да се стигне и през друг вход на пещерата, известен като Прохода на грешниците. Според легендата, само човек с чисто сърце може да премине през тесния му процеп. Оттук нагоре по каменни стъпала ще се озовете пред единственото езерце в пещерата. Неговата ледено студена вода се смята за вълшебна. Според поверието, ако потопите ръка в нея и си пожелаете нещо, то ще се сбъдне. От Концертната зала през железни мостове ви предстои вълнуващ преход през Малката и Голямата пропаст. В дълбоките им ями ще видите удивителни замръзнали водопади. Следва да минете и по коридора Завеските, който ще ви отведе до красивата Бяла зала, пазителка на едни от най-интересните карстови фигури. Най-високата точка тук се нарича "Седмото небе".

Пещера Магурата е една от най-красивите пещери в България, която се намира в Северозападна България, на 1км от село Рабиша и на 25км от град Белоградчик. Пещера Магурата е известна още като Рабишката пещера. Пещерата се състои от една главна галерия и три различни разклонения. В едно от разклоненията се произвежда и 3 години отлежава шампанско вино, поради идеалните условия. В една от залите има пещерни рисунки, които изобразяват ловни сцени. В пещерата могат да се видят и естествени пещерни образувания. На изхода от пещерата се открива гледка към Рабишкото езеро, което е най-голямото вътрешно езеро в България.

Темната дупка е една от най-дългите пещери в България. Намира се на 52км северно от град София. Разположена е в скален венец над Гара Лакатник, на 27м над нивото на р. Искър. Темната дупка представлява система от 2 основни галерии, свързани помежду си. Пещерата е сложен лабиринт от входове, галерии, водопади, прагове, сифони, езера и подземни реки. В пещерата живеят 17 троглобионта (същества, адаптирани към живот без светлина) - водните охлюви, нисши ракообразни, бръмбари. Темната дупка не е адаптирана за туристи. Поради лабиринтния й характер тя трябва да се посещава с опитен водач и необходимата екипировка.

Пещера Орлова чука се намира на около 40 км от Русе, в близост до село Пепелина. През 1959 г. в Орлова чука са изградени 124 каменни стъпала, пробит е и изкуствен тунел, който служи за вход. Днес за посетителите са достъпни и осветени около 3 км от пещерата. Името й идва от скалния венец, който стои над входа. Орлова чука е местообитание на прилепите голям подковонос, малък подковонос и остроух нощник. В галериите живее и писклив прилеп, който е уникален за Европа вид. От изкуствения вход на Орлова чука се влиза в първата пещерна зала. Наричана е „Концертна”, защото заради добрата й акустика в нея често се изнасят концерти. Именно в „Концертната зала” се намира „Големият сталактит” с височина 3,5 м и диаметър 50 см. В пещерата има и много други интересни образувания - „Динозавъра”, „Бухала”, „Костенурката” и др. В „Голямата галерия”, която се намира на запад от „Концертната зала”, има множество красиво оформени синтрови езера. Най-голямата и благоустроена зала в пещерата е „Големите сипеи”. На дъното на залата има скални блокове, които вероятно са били срутени по време на силни земетресения. До „Големите сипеи” е разположена залата „Малките сипеи”. На запад от главната галерия започва тунел, на края на който се намира „Космическата зала”. При малката зала „Почивка” е оформен тунел, в края на който има калцитни кристали, които приличат на пукнатини.

Проходна е една от най-известните и леснодостъпни пещери в България. Намира се на 2км от с. Карлуково и на 112км от София. Пещерата представлява естествен скален мост с дължина 262м. Има 2 входа – голям и малък. От малкия вход с височина около 35м тръгва пътечка, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България – 45м). Проходна е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана - "окна". Именно "окната" правят пещерата уникална. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, окната удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в посетителите. Неслучайно местното население ги нарича "Очите на Господ", а понякога и "Очите на Дявола". Гледани под определен ъгъл, дори наподобяват лице, свело поглед надолу, а при влажно време от тях сякаш се стичат "сълзи". От големия вход се провеждат бънджи скокове. Проходна е и популярен обект за катерачи. Маршрутите са спортни, разделени в няколко сектора. Категорията им варира, но като цяло се водят за едни от най-трудните в България. До Проходна може да се достигне и от Националния пещерен дом "Петър Трантеев". Пътечка, започваща от дома, води до големия вход на пещерата. Сградата на Пещерния дом е уникална със своето разположение – построена е в цепка на скалата, а формата й, гледана отгоре, наподобява прилеп. За част от стените е използвана естествената скала. От Пещерния дом се открива гледка към долината на река Искър, както и към пещера Проходна.